Медената билка срещу диабета
Стевия
Тази сладка или
медена билка е известна на човечеството преди повече от 1,5 хиляди
години, но съвременното човечество я открива съвсем скоро. Stevia
Rebaudiana е „открита” за съвременния свят от
американския изследовател Антонио Бертони през 1905 година, но после
отново е “забравена”
На езика на маите нейното име звучи „каа-ехе”. На
руски език се използва нейното латинско понятие стевия. Индийците
наричат тази трева „ка-хе-хе”, което значи сладка
трева.
Това е многогодишно растение с височина от 50 до 70 см с опушени малки
дребни листенца, с много малки бели цветчета. Обича топъл и влажен
климат, добре обогатена почва. От един квадратен метър се събира и се
изсушава трева, която може да замести 7 кг захар. Достатъчно е да се
сложат в чашка чай две-три малки листенца от тази трева и чаят става
толкова сладък, колкото, ако сложите две-три бучки захар.
За какво е нужна на сегашното човечество
тази билка?
За нейните качества в момента най-много знаят японците, които са
започнали да я използват от 1954 година като част от програма за
спасяване на нацията след ядрената катастрофа през 1945 година. От 1960
година в Япония тя става основен подсладител във всички произвеждани
продукти и оттогава е забранен износа на тази билка от Япония. Тази
билка има мощно профилактично значение за лекуване на повече от
болестите на нашето време с ярко изразен хомеопатичен начин на
действие. В САЩ вносителите в началото на стевия в началото са
посрещнати “на нож”, (всъщност става въпрос за
конкуренция с производителите на захар и изкуствени
подсладители), но след дълги научни спорове и изследвания, стевията е
одобрена като хранителна добавка, а от 1997 година е определена за
единствен подсладител в менюто на армията на Пентагона. От 1951 година
тази билка масово се отглежда в южните части на Русия, Молдавия, Грузия
и най-много в бившите азитски републики. Тази сладка трева съдържа
преди всичко гликозиди, които участват в обменния процес на човешкия
организъм без инсулин, като нормализират нивото на глюкозата в кръвта.
Сладката трева съдържа широк спектър необходими и полезни вещества за
човешкия организъм: целулоза, пектинови вещества, растилени липиди,
полизахариди, витамини – А, С, В1, В2, микролементи - калий,
магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти,
аминокиселини, мениарлин съединения и др. Тя създава комфортното
усещане за сладост, което е необходимо за всички обменни процеси в
нашия организъм.
Какви са лечебните свойства на тази сладка
трева?
На първо място се използва за лечение на диабета. Също така и в
онкологията, при срив на имуннната система, при стрес, нарушения в
кръвоносната система, хипертония, стомашно-чревни заболявания, като
тонизиращо средство, стимулиращо умствената и физическа активност, като
анитсептик и противовъзпалително средство и естествено – при
излишно тегло. Сладката трева може да се използва като изсушена билка
(при това изсушаването става много бързо), като воден,
спиртен и маслен извлек. Използва се като подсладител при производство
на всички видове продукти, които се нуждаят от сладка съставка.
Доказано е, че тази билка е абсолютно безвредна за разлика от
предлаганите в момента други подсладители. В момента сладката трева в
целия свят се смята за една от най-важните билки, която стои в списъка
на полезните билки на едно от първите места редом с такива реликтови
растения като жен-шена, елеутерокока, розовата радиола, аралията.
Всички тези растения са адаптогени, чиято ценност се заключава в това,
че с тяхна помощ се подобравят обменните процеси на клетъчно ниво.
Във фармацевтичната промишленост стевията се използва за приготвянето
на препарати, които помагат при токсикомания (алкохолизъм и
наркомания). Особено полезна е тази билка при възстановяване на хора,
пострадали в резултат на извънредни ситуации – аварии и
катастрофи, за повишаване на имунитета.
