вселена

 

Богинята

Баба Яга

 

Откъде долита страшната старица?
 

Култът към Великата Богиня - Майка съществува от хиляди години и е рожба на епохата на матриархата. Остатъци от нея са доживели и до наши дни - понякога дори в неузнаваем вид. По-точната дума е, че те са ни прекалено познати и точно затова ни е трудно веднага да различим в тях праобраза на Великата Богиня. Такъв пример е до болка познатата ни от детските години Баба Яга.

 Великата Богиня винаги е била носителка на много функции и хипостази и е обединявала в себе си както светли, така и тъмни страни. Това добре личи от примера за древноиндийската Велика Богиня - Деви. В основата на името й лежи същият архаичен корен, който е в българските (и славянски) думи "дева", "девойка", "девица". От много източници можем да се убедим, че в славянската митология също някога е съществувало божество на име Дева. Но след разпада на някога единната индоевропейска етнолингвистична праобщност и загубата на общите идеологически доминанти, започнало враждебно противопоставяне между племената и дискредитиране на фундаменталните традиции на конкурентните етнически общности. Ето защо, ако в индуистката или славянска традиции Деви и Дева са се почитали като божества, то сред ираноезичните народи и съпътстващите ги култури същото това понятие се е демонизирало и се е превърнало в синоним на кръвожаден човекоядец - "дева".

Праобразите на Великата майка се срещат във всички древни цивилизации,

 включително и праславянската и се коренят в най-дълбоките пластове на историческото минало. Символиката на Великата майка-кърмилница ясно проличава в хипертрофираните женски признаци (особено гърдите) на многобройните каменни статуетки, намерени на територията на Евразия. Всяка от тези "венери" е обобщен събирателен символ на женското естество, което се състои в раждането на деца и тяхното изхранване. Символиката на Вечното Майчинство грижливо се е пазела от народите. Нетленният образ на Великата Майка е съхранен в множество глинени фигурки, шевици и т.н.

Особено любопитен е въпросът за многоликостта на Великата Богиня, за съвместяването в едно лице на две начала - доброто и злото, светлото и тъмното. Класическата Баба Яга е типичен пример за това как през хилядолетията заедно със смяната на светогледните парадигми еволюират и представите за древните кумири. Баба Яга сякаш е най-популярният и същевременно най-трудният за анализ персонаж.

Ако някой успее да спечели благоразположението на хитрата Баба Яга (било то и с една хубава дума), то тя веднага застава на страната на главния герой, с желание му помага, предсказва му всевъзможни неприятности и предвещава благополучен край. В това няма нищо чудно, защото Баба Яга е корелат на Богините на Съдбата - нейно основно занятие е да преде къделя и да предсказва бъдещето на онзи, който й допадне. Добре ни е познат доста непривлекателният образ на Баба Яга от приказките -

 огромна глава, дълъг нос, кривогледи очи, беззъба уста, гърбаво тяло

 Но пък и никой не твърди, че Великата Богиня е била голяма красавица според съвременния смисъл на думата. Критериите и еталоните за красота в първобитното общество са били съвършено различни от сегашните. Известно е също, че Баба Яга често има още две сестри, като едната е по-умна от другата. Взети заедно те сякаш са трите Пряхи, трите Богини на Съдбата, които са ни познати от общонародната митологическа традиция. Знаем също, че Баба Яга винаги преде усърдно. И като резултат от предаческата й активност се появява вълшебното кълбенце, което е символ на всеобхватното и всичко преодоляващо знание и което се връчва на приказния герой, за да го води към желаната цел и да го предпазва от неправилна стъпка.

В някои предания, достигнали до наши дни, са се запазили данни, според които можем да си представим Баба Яга като воин, богатир и великан. В нейния арсенал има дори Огнен Щит, който бълва пламъци на всички страни и плаши враговете (според много руски приказки). В този си демоничен вид Баба Яга съответства на древноиндийската Богиня на смъртта и възмездието Кали, накичена с човешки черепи. Напомня и на кръвожадната Планинска вещица, която става прародителка на тибетския народ. За всички тях е характерно смесването на положителното и отрицателното начало. До края на XVIII век дори се е правел паралел между руската Баба Яга и древноримската Белона - Богинята на войната (bellum - война), която същевременно е повелителка на Подземния свят.

Както знаем Баба Яга е
ужасна и зла старица, която лети на метла

 Знаменитият й летящ уред много напомня съвременните модели гравилети - устройства, които не просто преодоляват земната гравитация, но и използват тази сила за своето придвижване. Убежището на страховитата бабичка е обкръжено от колове, на които за забити човешки черепи със светещи очни кухини. Но дотук казаното далеч не може да изчерпи многообразието от функции на колоритния фолклорен образ. От приказките знаем, че Баба Яга не само дебне малките дечица, за да ги опече и изяде, но и нерядко помага на главния герой за благополучното извършване на неговите подвизи. Читателят или слушателят постоянно има усещането, че в различните приказки става дума за съвсем различни персонажи. И това в действителност е така. Причината е, че в паметта на поколенията е станало разцепване на образа на матриархалната владетелка, която в началото събирала в себе си чертите на страж и дарителка и едновременно с това - на похитителка и човекоядка.

В Северна Русия и Белорусия било много разпространено твърдението, че Баба Яга живее не в гората в къщичка на кокоши крака, а дълбоко под земята или сред люти мразове на Север. Който попаднел в нейните владения, първо се натъквал на непроницаем мрак, а след това се оказвал в светъл-пресветъл град с улици и домове, пълни с всякакви добрини - владение на вещата старица. Фолклорната Баба Яга носи древна матриархална символика. Нейните отблъскващи черти са резултат от демонизацията на низвергнатите бивши жени-старейшини след победата на патриархалния строй.

 Дори и в името й е кодиран намек за матриархалното минало

 Не съществува общоприето тълкувание на името Яга. Някои смятат, че името й звучи като Йага - така 4 звука се предават от 3 букви. В такъв случай названието /Й/Ага може да бъде свързано с името на загадъчния подземен свят Агарта. Правдоподобно звучи и обяснението, правещо паралел между името на стопанката на къщичката върху кокоши крака със славянския глагол "ягать", използван със значение "крякам". Съществува и тълкувание, което тръгва от факта, че в древни времена хората са се приветствали един друг, като са споменавали майката. Прави се паралел между думата "йага" и санскритската дума "йога", които са идентични по звучене. Следователно Йага може да се интерпретира като Йогина - вещата вълшебница. Допуска се, че разпространеното сред славяните утвърдително възклицание "Аха!" (на руски "Ага!") също е свързано с името Йага. Възможно е някога то да е служело за обичайно матриархално приветствие или наздравица в чест на Великата Богиня Йага, подобно на ведийското възклицание "Сваха! ("Добро да бъде!", "Наздраве!"). Впрочем на чешки език и днес като поздрав се използва думата "Ахой!". Също така най-известната ругатня, споменаваща майката (на руски и на български звучаща доста сходно) първоначално се е употребявала като приветствие, подчертаващо принадлежността към даден майчински род.

Интересно е и значението на лексемата "ага", което е свързано не със злото, а с доброто начало. Тя се използва в различни гръцки думи: agathos - "добър", agathe - "доброта",  agape - "любов", agapao - "обичам". Това още веднъж потвърждава предположението, че Йага като Великата Богиня първоначално е била надарена не само с отрицателни, но и с много положителни черти.

Погледнете изображението на Рати - общоарийската богиня на Любовта и сексуалната страст. Може би така е изглеждала някога и Баба Яга (естествено, когато е била по-млада). Но по-късно, при диференциацията на етносите, езиците и културите, както и при смяната на светогледните парадигми, се осъществила демонизацията на образа на Великата Богиня и превръщането й в злобно и зловредно същество. (По същата схема и по същите причини някога при елините е протекла демонизацията на Медузата Горгона - превръщането й от прекрасната Лебедова Дева в безобразно и смъртоносно чудовище).

 Някога Баба Яга е била много сексуална

 Доказателства за някогашните сексуални функции на Баба Яга е открито, колкото и странно да е на пръв поглед, в джунглите на Амазонка. В Русия е много популярна приказката за момчето, което било преследвано от Баба Яга, като на кулминацията тя била прегризана от един дъб. Впечатляващ е фактът, че тази сюжетна линия се повтаря в приказките и митовете на южноамериканските индианци. Разликата е в това, че южноамериканската вещица се занимавала със сексуални домогвания, а дървото, на което се спасява накрая героят, се опитва да я прегризе със ... зъбати гениталии. Според изследователите в южноамериканския мит са закодирани някои характерни особености, присъщи на промискуитета (безразборните и многобройни сексуални връзки) в условията на матриархалните отношения. Този същият смисъл е бил заложен първоначално и в славянската приказка. Що се отнася до зъбчатите гениталии, то техният образ според учените е заложен в паметта на всеки човек като забравен спомен за раждането, когато е страдала не само майката-родилка, но и новороденото. Устойчив и не особено приятен образ, съпровождан от чувството на несподелен ужас, постоянно възниква у някои хора в сънищата, както и при лабораторни и клинични опити при прием на халюциногени. Такива експерименти са били провеждани в течение на много години от американския психолог Станислав Гроф и при хилядите случаи бил получаван еднозначен резултат, за който споменахме.

В приказките за Баба Яга е закодиран таен смисъл. Дори развитието на сюжета като правило напомня пътешествие не само в пространството, но и във времето, при това в обратно направление - от патриархата (абстрактния цар и неговите синове) към матриархата (Баба Яга и нейното женско обкръжение, наподобяващо царството на амазонките). Маршрутът на героя през тридесет земи към тридесетото царство също може да бъде тълкуван като пътешествие във времето - например като придвижване през тридесет поколения или династии.

 В царството на Баба Яга командват жени

 По правило това са Баба Яга, нейните сестри и дъщери. За техните мъже нищо не се споменава. Подобна ситуация е добре позната на историците по отношение на първобитните общества. Тя напълно съответства на безпорядъчните и неконтролирани полови връзки, присъщи за матриархата, когато установяването на бащинството било проблематично, а следователно - и ненужно. Ето защо никак не е чудно, че броят на дъщерите на Баба Яга понякога превишава и 40. Така е например в една популярна приказка от т.нар. Афанасиевски сборник. В нея героите юнаци тръгват да си търсят невести и се оказват във владенията на Баба Яга, чиито чертози напомнят на къщичката без прозорци и с кокоши крака. Когато старицата ги попитала какво търсят, героите й отговорили: "Невести си търсим". "Аз имам дъщери" - казала Баба Яга и извела от палата си четиридесет и една девици...

 Така че нека да се преклоним пред най-великото чудо на Мирозданието - Жената, пред нейната първосъщност, вълшебна красота, магическо привличане, блага нежност, житейска мъдрост и нечовешка жизнеустойчивост. Култът към Жената-Майка, Жената-Възлюбена, Жената Велика Богиня се заражда още в незапомнените времена на матриархата и за хиляди години съществуване достига космическите мащаби на Майката-Вселена. Майката-прародителка е тази, която Лукреций нарича "Майка на всички Богове и прамайка на нашето тяло".

назад